Какво правим с такава хубава страна както България? Нашето съзнателно присъствие тук е причина и залог в тези живи творби - творби на живота ни. Ние сме тези, които видяха края на Режима, а ученическите ни години бяха през бурния преход. Има тези преди нас - те носят искрата - понякога много скрита. Тези след нас носят огнивото и по наблюдения имат огромен потенциал. Докъде сме? Как и защо се озовахме тук? Накратко - каква е Историята? . Добри земи намерихме между Дунав и Бяло море. За това и останахме. Добри земи - даваха изобилен плод (земеделие и събирачество). Гори покриваха земите ни (смесена широколистна гора в сукцесия в пояса до 1600м. - предимно дъб и бук, т.е. развита етажна растителност, биоразнообразие и т.н.) Изобилие от дивеч Европейският лъв Felis leo spelaeus е записан в Черната книга на изчезналите животински видове. По времето на древните Траки все още населява горите на югоизточна Европа и Мала Азия. Според Херодот 484-425 пр.н.е. лъвовете, обитавали главно района около горното течение на река Аксай /днешен Вардар/, но се срещали на изток до река Нестос /днешна Места/. Гъстата му черна грива покрива гърдите, корема и стига чак до слабините. Турът или европейският бик Bos tauros primigenius, изтребен окончателно през 1627г. е едър представител на разред Чифтокопитни Artiodactyla. Височината от предните копита до челото е над 3 м. Зубърът или европейският бизон Bison bonansus достига дължина от 3,5 м., височина 2 м. и тегло до 1000 кг. Изобилие, а и древните знаеха и ползваха що е то - Екологията. Дали одухотворяването на гората е метод за съхранението й като възобновим ресурс - тази и други тайни пазеха жреци, билкари и разказвачи на предания. Балканът или Стара планина е планинска верига в центъра на Балканския полуостров. Част от голямата Андо-Хималайска планинска верига. Балканът се простира и разделя страната на две - северна и южна половини.   Понякога в историята ни завладяваха и бяхме част от други империи - Рим, Византия, Османска. Особено с тази последната се отдръпвахме, отделяхме високо горе в Балкана, та да живеем между българи. Да вземем село Желен. Името идва от старому - Жален. Легендата разказва, че турците се качили и бесили децата по дърветата. Събрали нашите жените и децата и ги скрили горе, горе, та в дълбоката пещера - Мечата дупка. Отишли турците и като не могли да ги открият в множеството от тунели, галерии и зали, наклали огромен огън на входа на пещерата, докато всички вътре се задушили. Оттам - жален, жален - Желен. Подгонени от неволи в търсене на място за живот, мнозина се спряха тук и днес говорим за местностите - Лазарови ниви, Геров кладенец и др. Привлечени не само от красивата гледка, а предимно от богатата природа, раздаваща блага и осигуряваща добри условия за живот. Масиви и масиви в Балкана с добро изложение, покрити с вековната гора, възпята в песни и легенди. Потоци бистри и реки чисти шумяха отвсякъде и бързаха да слязат чак долу. Долу до голямата, най-голяма вътрешна за България река - Искър, коята все така бодро тече, при все че вече цяло дефиле е издълбала. В този рай живяха истински, той бе сцена и буките видяха много раждания, смърти и различни събития. Живяха и полека забравиха що е то - Екологията. Множаха се и разширяваха обработваемите площи за сметка на гората. Все по-многобройни стада крави, овце и кози хрупаха зеленината. Това, което ви разказвам, се случи тук , а и на много други места из цяла Европа. Такава беше историята до началото на 20 век - после много неща се случиха. Като цяло положението с екологията се влоши, с изключение на северните европейски и островни страни, където проницателни умове видяха бъдещето. Но да се върнем в нашето китно село Желен. И нека оставим за сега 1920г., бележеща началото на активното лесовъдство в България. Защото дойде време да се представим, да си стиснем ръцете и запознаем преди да установим по-близа контакт с разните страни на екологията.